Мистериозна ускорена еволюция превръща маймунската шарка в глобална опасност

Вирусът на маймунската шарка е мутирал с много по-бърза скорост, отколкото са стандартните прогнози, и вероятно е претърпял период на „ускорена еволюция“, предполага ново проучване.

Вирусът, който е заразил повече от 3500 души в 48 страни от откриването му извън Африка през месец май тази година, може да е по-заразен поради десетки нови мутации. Според ново проучване, публикувано на 24 юни в списание Nature Medicine, вирусът носи 50 нови мутации, които не са наблюдавани при предишни щамове, открити от 2018 до 2019 г. Учените обикновено не очакват вируси като маймунската шарка да получават повече от една или две мутации всяка година, отбелязват авторите на изследването.

Маймунската шарка е рядко заболяване, което според вирусолозите може естествено да циркулира при маймуни и гризачи. Ортопоксвирус по природа, той идва от същото семейство и род като вируса на вариолата, който причинява едра шарка и обикновено не се разпространява далеч извън Западна и Централна Африка, където е ендемичен. Тази година обаче първото широко разпространено огнище на болестта беше извън Африка, което изненада учените и накара Световната здравна организация (СЗО) да започне да обмисля дали да класифицира огнището като глобална спешна здравна ситуация.

Щамовете на вируса на маймунската шарка могат да бъдат сортирани в два рода, известни като род в Западна Африка и в басейна на Конго. Вирусите във всеки клас носят различни нива на смъртност; западноафриканският клас има приблизително 1% смъртност, докато класът в басейна на Конго убива приблизително 10% от заразените. Продължаващото огнище изглежда е предизвикано от западноафриканския род.

Като голям двуверижен ДНК вирус маймунската шарка е много по-способна да коригира грешките в репликацията, отколкото РНК вирус като ХИВ, което означава, че сегашният щам на маймунска шарка би трябвало наистина да е натрупал само няколко мутации, откакто за първи път започна да циркулира през 2018 г. Но след събиране на ДНК от 15 проби от вируса на маймунска шарка и реконструкция на тяхната генетична информация, изследователите откриват, че реалната честота на мутация е от 6 до 12 пъти по-висока, отколкото са очаквали.

Масовият скок в степента на мутация на вируса „е много повече, отколкото човек би очаквал, като се имат предвид предишни оценки на степента на заместване на ортопоксвирусите“, пишат изследователите в статията. „Нашите данни разкриват допълнителни улики за продължаваща вирусна еволюция и потенциална човешка адаптация.“

Исторически маймунската шарка се предава от човек на човек чрез близък контакт с кожата с открити кожни лезии, телесни течности, замърсен материал или дихателни капчици, изкашляни във въздуха. Но безпрецедентната скорост на новите инфекции може да предполага, че нещо може да се е променило относно начина, по който вирусът заразява своите гостоприемници – и новите мутации могат да бъдат възможна причина.

Директното лечение на маймунска шарка все още не е тествано, но лекарите прилагат на пациентите антивирусни лекарства и антитела, взети от хора, имунизирани с ваксината срещу едра шарка. Предаването също е намалено, ако хората имат ваксина срещу маймунска шарка или едра шарка, което позволява на учените да предотвратят по-нататъшни инфекции чрез инокулиране на близките контакти на първоначалния случай – стратегия, известна като „пръстеновида ваксинация“, която доведе до ликвидирането на едрата шарка през 1980 г.