Кошмарният Ковид 19 от първо лице

Публикуваме без редакторска намеса, текста на  Владимир Огнянов

Повод за тази публикация е неговият кошмар докато е преболедувал Ковид 19

След месеци на спазване на мерките, за да не се заразим и да дочакаме ваксините – носене на сертифицирани маски FFP2, редовно миене на ръцете и спазване на дистанция, неминуемо вирусът влезе вкъщи.

Нямаше как да е иначе, когато водехме сравнително нормален начин на живот – детето ходеше на градина, Надя на работа, а аз ползвах метро и ходех по срещи, както преди пандемията. Спазвахме мерките, за да се ваксинираме и да не се срещнем челно с вируса. Ми, за малко не ни се получи.

След като Надя беше положителна и със симптоми, от 2-ри и аз бях с положителен бърз антигенен тест от лаборатория и леки симптоми – леко драскане в гърлото и отпадналост. Започнах още преди това Авирон рапид по схема, както и прием на хранителни добавки, тавипек и геломиртол. Докато Надя се оправяше моето състояние се влошаваше всеки следващ ден, като сатурацията ми след 3-ти не минаваше 95.

Продължението беше зверска треска, температура няколко дни от 38.5 градуса, която за да сваля пиех Хексалгин и час и половина бях с ледени кърпи с оцет, болки в главата, мускулите и ставите, зверски коремни болки и 3 дни диария. Кашлицата ми беше такава, че имах мускулна треска на корема.

С тези симптоми и сатурация 87 постъпих на 5ти в Пирогов с обширна двойна пневмония, първо във Второ вътрешно, а от 11-ти ме преместиха в отделение „Токсикология изолатор“. Стигнах до сатурация 77.

Няколко дни бях на 10 литра кислород през назална канюла, още няколко на 6 л., след това 4 л. и накрая на 2 л., преди да нямах нужда от кислородната терапия, защото стигнах до сатурация 94, с която ме изписаха във вторник.

Докато бях в болница Ана преболедува вируса със симптоми /температура/, сравнително леко. Надя се оправи или поне вече беше минала най-тежката част.

Докато бях в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, няколко човека от съседните стаи загубиха битката с вируса, човек от моята стая почина, буквално, срещу мен. В последните дни в отделението с по-леките случаи или вече оправящите се, тези, които сме по-добре помогнахме да преместят един от пациентите, които се наложи да интубират.

За съжаление малко по-късно човекът почина в централна реанимация.

Нищо от това, което пиша няма за цел да получа съчувствие или внимание. Нямам нужда от това, но е важно тези от нас, които се срещнаха с вируса и не са от късметлиите, при които заболяването минава леко да разказват каква може да е реалността за всекиго. Ако дори само едни човек осъзнае, че това не е просто вирус и не се зарази, не зарази близките си и не стигне до болнично лечение, ще си е струвало.

На петия ден от изписването ми продължавам да пия антибиотик, антистенокардин, фиброзим, АЦЦ и шепи хранителни добавки. През вените ми, за 18 дни в болницата, минаха литри антибиотици /5 вида/, противовъзпалителни и кортикостероиди /2 различни/, различните банки /Рингер, парацетамол…/не ги броя, през първата седмица бях с по две – сутрин и вечер по една…

Истината е, че аз съм от късметлиите, които макар и трудно минаха през това, но сравнение с други случаи на хора, с които лежах или тези, които загубиха тази битка, съм един щастливец. Бях в стая с човек, който бе изписан след 4 месеца в Пирогов, прекарал месец и половина интубиран в изкуствена кома.

На леглото до мен беше човек, чиито дробове са увредени на 85%, а 5 дни е бил пред реалната възможност да бъде затръбен.

Не се оплаквам и не търся съчувствие, само споделям своя опит с болестта. И друг път съм бил болен от грип, нямам придружаващи заболявания, не пуша…в болница за 18 дни не съм влизал. Дали ваксините са отговорът – да, категорично. Дали ще се ваксинирам – да, категорично, когато мога и с каквато минала европейските регулации ваксина е налична.
Ковид  отделението, ако не ада, е чистилището на земята, там не само помирисваш, но и усещаш смъртта. Не, не преувеличавам.

Няма гаранция как заболяването би протекло, да за някои минава като настинка, за други като грип, но има един огромен процент, които сме предразположени генетично, а и не само, не е напълно ясно защо, които завършваме в болница, а стигне ли се до там никога не е съвсем ясно как ще се развие болестта.

Екипът на доц. Петър Атанасов в ковид отделението са хората, заради които много от постъпилите сме изписани или спасени. Доцентът идва всеки ден в 6:15 часа и седи до когато трябва 24/7. Екипът му от млади лекари, сестрите и санитарите са най-големите професионалисти, които са ме лекували и ще съм им винаги благодарен за нечовешките усилия, които полагат за всеки един от пациентите си.

Не, че не съм, но благодаря на всички, които бяха с нас по време на престоя ми в болницата, но все пак и доста не в мой стил – благодаря ви, че сте част от живота ми.

Т’ва е, ако някой разбере от къде да си взема парите за този близо месец извън строя и неясно, колко още възстановяване, да сподели… И за Бога, братя ваксинирайте се и спазвайте мерките.