Европейската фабрика за политически плагиатори произведе още едно бижу! Председателката на ЕП с фалшива диплома

Ако измамата имаше лице, то щеше да носи перфектно изгладен костюм, да позира до европейския флаг и да се подписва „д-р Мецола“. Да, онзи титулован LL.D, който звучи гордо като химн на дипломата добродетел, а се оказва нещо между Word документ със съмнително съдържание и Ctrl+C/Ctrl+V шедьовър от началото на века.

Какво точно се е случило? Ами нищо особено — просто още един политически клонинг, захапал кокала на властта със зъби от евтина хартия и самочувствие на закален измамник. Мецола, звездата на Европейския парламент, била „леко вдъхновена“ от чужди текстове, като директно си ги е гушнала в дисертацията. 188 пъти. Да, сто осемдесет и осем. Като че ли е събирала късметчета от бисквитки и си е казала: „Ще направя научен колаж. Ще бъде арт!“

И най-страшното? Няма последствия. Университетът на Малта казал: „Абе вярно, че не е съвсем нейна, ама айде, ще я оставим.“ С други думи – ако си нахален до степен на политическа безнаказаност, можеш да фалшифицираш, да крадеш интелектуално съдържание, да се кичиш с титли като с евтини ланци от жълта ламарина на пазара – и пак да се разхождаш с изкуствена усмивка из Брюксел, сякаш си Наполеон на моралния колапс.

Но Мецола не е първата. Тя е просто поредната тухла в кулисата на грандиозната фасада, наречена „елит“. От Германия до България, от министри до президенти, сме се нагледали на дипломни дегустатори – хора, които дъвчат чужд труд и го плюят под формата на свои заслуги. Хамелеони на безчестието. Образованието е станало просто театрален костюм, а не път, изминат с труд и мисъл.

И докато хиляди студенти нощем се мъчат над реални курсови и дипломни работи, ровят се в книги, анализират, мислят, градят… техният труд изглежда като глупаво хоби, защото печелят не учените, а тарикатите. За какво са знанията, след можеш да „захапеш“ копи-пейст и след време фалшивата ти диплома да те изстреля в парламента на ЕС?

Това не е просто скандал. Това е морален цинизъм, от който смърди. Да останеш на пост, след като си бил хванат в плагиатство, е все едно да си съдия в състезание по етика, докато си преписвал на изпита по честност. Тези хора не са просто некомпетентни. Те са опасни. Защото, щом могат да лъжат за миналото си, какво ги спира да фалшифицират бъдещето ни?

Роберта Мецола трябва да си тръгне. Без овации. Без извинения. Без фанфари. Само с ехо от мълчанието на милионите, които са повярвали, че политиката може да е нещо повече от схематична пародия.

Но, разбира се, тя няма да го направи. Защото такива не напускат. Те се вкопчват като кърлежи в кожата на обществения ресурс. Те не носят срам, защото за да се засрамиш, трябва да имаш съвест. А това чувство явно не се преподава в Малтийския университет.

Време е да започнем да наричаме тези хора с истинските им имена: измамници, паразити, политически самозванци. И да поискаме не просто оставки, а обществено изчистване. Не защото мразим, а защото вярваме, че без морал няма Европа. Само декор от пластмасови ценности, в който една „д-р Мецола“ може да бъде нещо повече от това, което е – една ходеща гавра със знанието.